Огънят нека да гори

Огънят нека да гори


“А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят…” (Левит‬ ‭6:12‬)

Господ Исус каза в Лука 12:49 – “Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” Да гори!!!

Кагато се спасихме, Бог запали огън в сърцето ни, огън на ревност за Него, огън на молитва, огън да споделяме благовестието, ревност за чистота и глад за Божието Слово. Но наша е отговорността да поддържаме този огън да гори непрекъснато в нашето сърце. Бог инструктира свещениците (днес ние сме наречени царско свещенство – 1 Петр. 2:9), като им заповяда: Огънят не бива или не трябва да угасва!
Всеки ден ние имаме отговорността да слагаме дърва, като се молим огнено, като изпълваме сърцето си с Божието Слово, разпалвайки нашата вяра в Божиите обещания.

Нуждаем се от огън всеки ден! Нуждаем се от това Божествено запалване, разпалване в сърцата ни, което ни задвижва за Божиите неща, което ни мотивира, което ни прави да продължаваме, да бъдем ревностни и топли за Господа. И ако огънят в теб е на угасване, Исус няма да го угаси (Мат. 12:20). Давид казва в Псалом 39:3 – “Пламна сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, се разгоря огън…”

Нека бъдем огнен пример за другите, защото не можем да запалим никой освен, ако самите ние не горим! Нега огъня да не угасва в сърцата ни!

Илия Кабаиванов