-Бог иска да сме същите както у нас, така и на събранията.
-Бог иска да Му вярваме на всяко място, по всяко време.
-Защо се държим по един начин вкъщи и по съвсем различен навън?
-Трябва да се отпускаме да се покланяме на Бог където и да сме. -
Не трябва да се срамуваме от Бог.
-Чрез копнеж и любов се освобождават дарбите!
-Ефес. 4:7-8, 11
-Когато дяволът атакува и надвива, означава, че той има територия в живота ти.
-Идва момент в живота ти, когато ще трябва да вземеш решние да служиш на Бог с цялото си сърце и да бъдеш гонен от дявола или да бъдеш посредствен и под владението на дявола!
-Докато не разпънем плътта, не можем да видим проявлението на Бог в живота ни!
-Плътта отслабва, когато се грижиш за духа ти повече отколкото за нея.
-Плътта винаги мрънка и недоволства, Духът – не.
-Когато се хванем/сграбчим за Бог, духът ти ще расте.
-Ако се погрижим за Божието, Той ще се погрижи за нашето!
-Защо сеем много – жънем малко? Защото не мислим за Божието.
-Не ни трябват хватки и подходи за да достигнем невярващите – трябва да спечелим битката в духа!
-Всеки от нас е длъжен да проповядва/споделя Словото на Бог.
-Трябва да се фокусираме към определени хора.
Да се молим за тези хора.
Да бъдем близки с тях.
Когато започнеш да споделяш, ще ти е много по-лесно, понеже си спечелил битката в духа (преди дори да си благовествал).
-Не можеш да помогнеш, ако ти не си добре (трябва ти да си зареден, за да можеш да заредиш някой друг).
-Всеки ден трябва да изповядваме Словото.
-Трябва да внимаваме какво пускаме да излиза и влиза в нас.
-Има сила в Божието Слово!
-Исус Христос е пример на посвещение.
-Преди да се съпротивиш на дявола, ти трябва да стоиш твърдо в Бог (в Неговото Слово).
-Ние можем да задвижим Бог! Нашето смирение, покорство и любов към Него Го задвижват.
-Не отиваме на събрание, за да се покажем колко сме красиви и „духовни“ и велики – ТАМ СМЕ ЗАРАДИ НЕГО!!!