Личната опитност е най-силното свидетелство

Личната опитност е най-силното свидетелство

П-р Вениамин:

Святия Дух никога не прави нещата, ако ние не сме готови. Да бъдеш готов не означава да бъдеш съгласен. Ние трябва да съдействаме на Бога. Когато Святият Дух минава изцелява високо наред, но дори и да не чуеш своя проблем просто приемай. Святият Дух иска да изцели всеки, да посети всеки и т.н. Ние трябва да сме отворени да приемаме от Бога. Когато отиваш при Бог винаги очаквай да стане нещо, очаквай изненада, защото Бог е личност. Света не дава живот, но Исус дава. Ние сме царски свещеници и трябвя да възвестяваме Неговите превъзходства. Ние имаме превъзходен Дух. Виждам как Бог иска млади хора да Му служат, но к дявола също ги привлича. Отиват на концерти и ги заробват, а ние имаме Превъзходен Дух.

Необходимо е да бъдем по-дисциплинирани. Многото дърва горят и се превръщат във въглени. Ние трябва да сме тези живи въглени, а не пепел. Ние трябва да даваме живот. Ние можем да се насилим да бъдем дисциплинирани, а и Бог е с нас. Цената бе платена за всеки, обещанията са за всеки.

П-р Емил:

Едно от най-благословените неща е да се задълбочаваме във взаимоотношения с Бога. Всекидневно да се задълбочаваме и да разпъваме своята плът.

Йона 3:1

От това слово разбирам, че Господ дава втори шанс. 

От 3:1 всъщност започва същността на това, което Бог казва на Йона да направи. (По-добре всеки сам да си я прочете, за да разбере нещата напълно).

Когато Бог говори на Йона всъщност самият Йона не беше готов. В нашия живот всички преживяваме такива моменти. Но Святият Дух ни дава втори шанс. 

Личната опитност е най-силното свидетелство. 

Лука 24:46-47,48

Ние сме свидетели. Малко по-нагоре се казва, че Той им отвори ума, за да разберат писанията. Тук става въпрос да бъдем свидетели. Те имаха нужда от личното разбиране, преживяване. Личната опитност е най-доброто свидетелство, което можем да дадем. Ако ние сме преминали през новорождението, само тогава можем да бъдем истински свидетели. 

Йона 3:4

Представям си как Йона е вървял през града и е проповядвал проповед в едно изречение в продължение на 40 дни и как всички там (120 000 души) се покайват. Казва се, че в едно изречение Ниневия се е покаяла. 

Това излизаше от сърцето на Йона. Беше се случило нещо в първа и втора глава преди това. Той нямаше нуждата опитност, за да стане истински свидетел (не да свидетелства, а да стане истински свидетел). 

Йона стана голям пророк,защото той имаше опитност. Той преживя собственото си погребение в корема на рибата, а при излюпването му на брега – своето възкресение. Той имаше нужда от тази опитност, за да стане истински свидетел! 

В матей 1:1 Бог започва с думата „родословие“. Вижте, аз вярвам, че Бог говори важни неща. Първата дума в Новия Завет е „родословие“. Важно е да познаваме родословието на Исус. 

Битие 5:1

„Родословието на Адамовото потомство“, а в Новия Завет започва с „родословието на Исус“. Същественото, което аз откривам е, че Бог създава по Свой образ и подобие, а когато Адам ражда хора ги ражда по своя образ и подобие. Всички ние родени в Адамовото потомство. Новия Завет ни показва ново родословие. Тези, които са родени веднъж т.е. от Адам ще умрат, но тези, които са родени втори път (т.е. новороден в Христос) ще живеят. 

1 Кор. 15:22 

Йоан 3:3

Ние като християни би трябвало да виждаме света така както Бог го вижда. Хора, които не познават Бога и хора, които са новородени деца на Бога. 

Най-важната и съществена проповед е да се покаем и да се отвърнем от греховете си. Виждаме, че света се разделя на вярващи и невярващи. Покаяние и вяра са границата между царството на тъмината и светлината. 

Матей 1:21

Исус не дойде просто, за да не отидем в ада. Ада е следствие. Христос дойде да острани корена – греха. 

Казвам ви тези неща, защото Йона не беше готов, но трябваше да преживее своите „смърт“ и „възкресение“. Чак тогава той стана истински свидетел. Ние сме тук,защото ние обичаме нашия Господ. 

Личната опитност е най-силнито свидетелство. Преживяната опитност те прави свидетел. Да се свидетелства и атеистите го могат, но е важно да сме свидетели. Мисля, че истинския християнин трябва да има молитвен живот. Да не би накрая да се окаже, че вярата ни е само интелектуална (т.е. само в ума ни). Трябва да прекарваме време с Бога, за да можем да свидетелстваме истински от опит. Ако сме пред съдията свидетеля е само очевидец. Не се приема свидетелство от някого, който е чул от втори, а той от трети. Когато ти имаш опитност словото ще бъде помазано и ще има сила, защото ти ще си го преживял от първо лице. 

1 Кор. 15:1-4

Сърцевината на Евангелието: 

-Смърт

-Погребение

-Възкресение

Ако всекидневно преживяваме тази смърт и стоим твърдо ще бъдем истински свидетели. Всекидневното умиране на нашата плът. 

Защо трябваше Петър да проповядва на Корнилий? Не можеше ли ангел да иде? Да, но ангелите не са истински свидетели. Те свидетелстват, но не са преминали през смърт, погребение и живот. 

Преживяното слово те прави свидетел, не наизустеното. Днес светът се нуждае от истински свидетели. Нека всекидневно да сме с Бога и да имаме опитности и да разгласяваме благата вест – освобождението от греха. 

П-р Вениамин:

Не можем да живеем със старите преживявания. Лошо е, когато сме в религия. Трябва взаимоотношение с Бог, а не просто „Здравей, Боже!“ и след това да си гледаме нашите си неща. Бог дава и ние просто трябва да вземаме. Но как? Всичко е в сърцето, но е трудно, когато има много други неща. Причината да няма истински свидетели е СЕБЕЛЮБИЕТО. Фокуса ни трябва да е към Христос. Ние сме овце, а овецете раждат, дават вълна и мляко. Ние трябва да раждаме и да принасяме плод. Всеки един от нас трябва да развие призива си. Трябва да открие този призив. И Бог ще говори на сърцето ти, а не някой пророк. Пророка би го потвърдил, но ти ще го имаш лично. Бог няма да говори на никого, ако не иска да Го чуеш. Дойде ли пророк искаш и ти да идеш, за да чуеш. Ни вчера иска ли да чуеш от Бога? А миналата седмица? Ти не искаш. „Бог ми го говори, потвърди ми го два пъти.“ Не разбираш ли, че това е, защото не си чул първия път? „Който има ухо да слуша, нека слуша“.  Все още сме в периода на благодат, но сме близо до края.