Откликни на Словото с вяра

Откликни на Словото с вяра

Святият Дух ни учи.
Целта е ние да Го обичаме!
Ние не сме Му дали нищо, а Той ни е дал всичко!

Не е трудно да познаваме Господа – Той се изявява чрез творението.

Никога нищо, което Бог дава, не е по заслуги – всичко е поради Неговия характер (Неговата любов, милост, …)!

Нашето самочувствие идва от това кои сме ние в Христос!

Това, че ние знаем Словото, не прави така автоматически То да работи за нас.

„Праведният чрез вяра ще живее.“
Това обхваща абсолютно всичко.

Ние трябва да сме наясно относно вярата.

В крайна сметка ние правим това, което знаем.

Йоан 5:39 – „Вие изследвате Писанията като мислите, че в тях ще намерите вечен живот…но Те свидетелстват за Мен.“
Техният фокус беше изместен.

Ако не търсиш нещо в Писанията, няма да получиш нищо.

Рим. 10:9-16
Много пъти ние вярваме в Писанията, но не вярваме в Него (Исус).
Казва „не всички послушаха“, не „не всички чуха“.

„По благодат сте спасени чрез вяра.“

Калвинистите вярват, че Бог решава кои хора ще спаси и кои няма да спаси.
Но Словото ни казва нещо различно.

Ние трябва да си поставяме духовни цели и да имаме духовни резултати.

Ние не сме призовани единствено и само да не отидем в ада, а сме призвани да се върнем при Бога и да вършим Неговите дела – да живеем за Негова слава!
Да прославиш Бога означава Бог да извърши делата Си чрез теб!

Луцифер е бил генерал в небето и е бил много близко до Бога.

Златото, къщи, коли и такива неща нямат никаква стойност на небето!

„Оплюйте ли Святия Дух – прошка няма!“
Луцифер е бил помазан и това помазание идва от Святия Дух.
Той използваше това помазание, за да направи разцепление на небето.
Поради това няма прошка за него.

Ако човек дръзне да използва помазанието си за своя полза, това е много страшно нещо – за такива хора прошка няма!

Нашата плът обича да води и да се налага.
Със залъгване плът не се покорява – тя трябва да бъде разпъната.
Плътта ни изкушава.
Демоните могат да те подтикват да съгрешиш, но не могат да те накарат.

„Аз може да съм съгрешил, но сърцето ми е чисто!“ – голяма лъжа!
Не можеш да вършиш нещо, което не е вътре в теб.
Всяко нещо се задвижва от своя вътрешен двигател.

Рим. 1:16-17

Евреи 11:10-16
Колкото и да беше силен Авраам във вяра – ако Сара не беше повярвала, нищо нямаше да се получи.
Ако не си живял във вяра, няма да можеш и да умреш във вяра!

Евреи 4:1-13
Въпросът не опира до самия ден.
Бог освети седмия ден.
Бог е в святостта.
Да бъдеш свят означава да си отделен.
Да влезеш в почивката означава да влезеш във вяра.
Животът извън вяра е излизане от почивката – казва се неверие.

Рим. 10:13-21
Тези хора, които не са чули Словото, в тях няма вяра.
Вярата ни е дадена с цел, когато дойде Словото на вяра, То да се съчетае с нашата вяра.
За вярата отговорността пада върху нас.

„Който повярва, ще се спаси. Който не повярва, е вече осъден.“

Ние развиваме вярата си само когато приемаме Божие Слово.

Нашата отговорност е всеки път, когато дойде Слово към нас, да Му се покорим!

Ако да бъдат простени греховете ни е най-важното нещо, защо тогава Господ не ни грабне веднага след нашето новорождение?

Растейки във вяра, ние растем във взаимоотношение с Бога.

Ефес. 4:11-13
Има два аспекта – съзиждане на Христовото Тяло и служението на светиите.

„Моята храна е да върша волята на Този, който Ме е пратил, и да върша Неговото дело.“

„На Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш.“

„Приготвил си Ми Тяло, за да върша Твоята воля.“

„Аз Те прославих като извърших делото, което Ти Ми даде да върша.“

Ние имаме длъжност към Тялото и имаме длъжност към света.

Само ако сме органически свързани с Тялото, ние можем да сме свързани с Главата!

Когато ти беше паднал, Господ Исус дойде и ти протегна ръка.
Плюенето на хора е служение на Сатана.
Може ли ако една част страда, ние да не страдаме заедно с нея?

Да живееш във вяра означава да живееш в Божията почивка.

Словото на Бога не се съедини с вяра в сърцата на израилтяните в пустинята.

В каквато и ситуация да паднеш в живота – ако не си допуснал Сатана до живота си, ти трябва просто да благодариш на Бога и да Го хвалиш (както Павел и Сила в затвора)!
Не трябва да се плашим!

От нас се очаква да активираме нашата вяра.
Вярата се активира чрез покорство!

Евреи 4:9-11
Ако не влезем в тази почивка, за нас няма обещания.

Лука 13:22-28
Въпросът е не само да се стремиш – а да се подвизаваш!
Подвигът е жертва.
Да говориш на някого за Господа е стремеж той да се спаси.
Да постиш и да се молиш за него е подвиг.

Духът иска да работи чрез всички нас, но не всички искат да Го търсят!
Ти Го търсиш докато Го намериш!

Лука 18:1-8
Исус не отговаря поради настойчивост.

Примерът със сирофиникианката
Господ не се задвижва от тръшкане, от сълзи и от повторение!
Ключът беше вярата!
Господ е дал във всички нас тази почва, но нашата работа е да откликваме на Словото!
Вярата на сирофиникианката беше в това, че тя се съгласи с Божия Син.

Историята за Лазар и богаташа
Богаташът дори в ада не вярваше – отхвърляше Словото и не искаше да се покори!

Да се подвизаваш не е лесна работа.

„Имайте вяра като вдовицата (пред неправедния съдия)!“
Тя беше вътрешно приела победата и отхвърлила поражението!

Историята за пророк Илия, когато се молеше за дъжд
Той се молеше усърдно!
Той се молеше до резултат!
„Малкото облаче“ е вътрешното свидетелство, което Бог ни дава.
Бог иска да се движим чрез вяра с това вътрешно свидетелство.
Много пъти това, което виждаме, не е истина – истина е това, което казва духът.

„Поради вашето маловерие не излезе този демон!“
Чрез поста и молитвата се изгражда дисциплина.

Нашата вяра расте, когато ние се покоряваме на Словото!

2 Кор. 11:26-27
Ап. Павел се е трудил.
Той е имал нощни бдения.
Когато говори за „неядене“, говори за пост.
Ап. Павел самичък дисциплинираше себе си.

Никой не може да изцелява болните или да изгонва демони без дисциплиниран постен и молитвен живот!

Някой човек има помазание, защото е плащал.
И ти може да имаш, ако плащаш!

Святият Дух зачита писаното Слово.

Не трябва да постим и да се молим за чудеса, а за да придобием покорство!
Постът и молитвата те изострят духовно.

Тази вяра не се изгражда освен чрез молитва и пост.

Колкото повече се доближаваш до Бога, толкова повече ще се отдалечиш от света!

Единствената им мотивация да останат на земята е спасението на човешки души!
Такива хора ще отидат на небето!

Трябва да живеем за Господа!

По самите молитви, с които се молим, можем да видим къде сме!
Въпросът е да се молиш, за да чуеш Божията воля!

Отдели време вкъщи да се молиш за това (послание) и Господ ще ти отговори!
После започни да вършиш нещата, които знаеш, че трябва да правиш!

Така или иначе стоим пред Него!